Човекът със стърготините, когото не го беше страх
Мъж влиза в бар, сяда и поръчва бира. Барманът я донася.
– Мерси – казва с усмивка мъжът и отпива от нея. След това вади от джоба си пликче с дървени стърготини и нарязана на лентички вестникарска хартия, свива си цигара и я пали. Изпушва я мълчалив, хвърля фаса в халбата с бира и поръчва нова на бармана.
Мерси – казва с усмивка и пали нова цигара.
На известно разстояние група недоброжелателни господа, уловили присъствието на новодошлия, вече известно време го оглеждат сърдито от глава до пети. Един от тях… тежко пристъпва към мъжа със стърготините. Сяда на стола до него и го поглежда право в дясното ухо. Двамата започват бавен разговор:
– Добър ден.
Добър за добрите – отговаря мъжът.
Вие сте нов, а. – зад него групичката се наежва. Те чуват разговора. Чак сега мъжът се обръща с лице към тях.
За вас – да.
Имате странни навици – и двамата поглеждат барплота пред мъжа. – Ние тук не харесваме странни навици и нови хора.
Постави се на мое място… Пол.
Лицата в групичкта отзад дискретно се споглеждат недоумяващи.
– Името ми не е Пол.
Нищо. Не ми пречи.
Отговорът на мъжа със стърготините ядосва групичката и те се приближават също толкова тежко зад гърба на своя човек.
– По-добре си тръгвай.
Мъжът поглежда Пол в очите. След това загася цигарата си в първата халба и се изправя пред цялата група.
– Ще ви разкажа една история, момчета. Историята ще бъде следната: Преди време имах жена и син. Имах и диплома за висше образование – бях инженер. Един ден, тъкмо си бях намерил работа, се прибрах вкъщи и заварих синът ми със запалка в едната ръка и горящата ми диплома в другата. Скарах му се, както баща трябва да се скара на сина си. После дойде майка му и ми се скара на мен. Спорът задълба и се оказа, че е криела доста неща от мен. Накрая взе детето и ме напусна. На другия ден ме изгониха от работа, защото не можех да покажа тапията на шефа ми. След тези две неща лесно пропаднах. Започвах да пия от сутринта и пушех по две кутии на ден. Нищо чудно след година и половина вече имах цироза и рак. Докторите ми казаха, че ще умра. В този ден, момчета, бях уплашен до смърт…
Мъжът замълчава. Групичката го гледаше втренчено.
– И какво стана? – Пол не се сдържа.
Умрях, естествено.
И отново замълчава. След като вижда тишината по лицата на хората в бара мъжът се усмихва:
– Ха-ха, спокойно, мили мои, не се притеснявайте… Отидох в Рая.
Пол пита обиркан, като всички останали:
– Отишъл си в Рая?!
Да, естествено. Аз бях добър човек – имах жена, дете и работа. Там срещнах много велики хора. Те не са точно, както ги дават по телевизията; по-сърцати са, пó… „{„p„{ „t„p „{„p„w„p… „Ѓ„Ђ-„ѓ„Њ„ѓ„u„t„ѓ„{„y „~„p„ѓ„„„‚„Ђ„u„~„y. „O„„ „„„Ѓe„Ѓц „‚„p„x„q„‚„p„Ѓц „~„u„‹„Ђ „}„~„Ђ„s„Ђ „r„p„w„~„Ђ.
Чакай, чакай. Щом си бил в Рая, какво правиш тук?
Върнах се, не е ли очевидно.
Мъжът слага щипка дървени стърготини в листче вестникарска хартия и си свива цигара. През това време всички го гледат. Чува се гласът на бармана, който задава въпроса в главите на всички:
– Какво разбра?
Мъжът се усмихва и пали новата си цигара.
– В Рая разбрах, момчета, нещо много важно… Нещо жизнено важно.
След това отпива от халбата с фасовете и си тръгва.
