Жажда
В този горещ летен ден едно шестгодишно момче излизаше от кафе-бара. В лявата си мишница придържаше малкото си акордеонче. Беше от децата – музиканти, които разтягаха акордеончетата по цял ден в южния град, надявайки се на човешката милост и милосърдие. Надявайки се да трогнат някого с таланта си или поне да бъдат възнаградени за труда, че са успели да понаучат някоя и друга мелодийка. Беше от децата, поели от рано всички рискове на големия град. Беше от децата, които много рано бяха повлечени от реката на живота.
Детето стъпи на тротоара. Нажеженият въздух го блъсна със задуха си и го върна сред жегата, но това… не го впечатли. То пристъпваше много бавно и внимателно. С няколкото пръста на дясната си ръка държеше чаша с вода. Държеше я като някакъв скъпоценен и необичаен подарък, разперило кутрето си. То бе отдадено изцяло на тази блестяща на слънцето прозрачна пластмасова чаша за кафе с капачка. В тази чаша за кафе момичетата от кафе-бара му бяха налели вода. Студена вода. Като завършек, на този неповторим за детето лукс, от чашата се подаваше пластмасова сламка. Момчето бе събрало погледа си в тази небивала новост и я наблюдаваше захласнато с леко присвити очи. То се спря, приведе се към чашата, изду изпръхналите си устнички, пое лекичко сламката и всмукна. Опушените му и омазани с пот мръсни бузки хлътнаха. Удоволствието да пие по този начин вода то превърна в наслада. Хареса му. Отново се загледа в чашата, като я оглеждаше от всички страни. Направи още няколко малки крачки. Пристъпваше бавно и внимателно, издало необичайно задничето си назад, отдало се на удоволствието да държи такава ненагледна красота – красотата на блестящата вода в една пластмасова чаша за кафе, пазейки я да не я разлее. Отново се спря. Очите му не се откъсваха от блестящата на лятното слънце чаша с вода. Слънчевите лъчи играеха с водата – нещо необичайно за детето и това възбуди фантазията му. Дълго се любува на чудодейните фигурки и цветове, изваяни от светлината. Беше забравило за жаждата и горещината.То отново се наведе към чашката и всмукна с удоволствие и наслада. Очите му не се откъсваха от новото чудо, което притежаваше – чашата с вода. Детето тръгна – бавно, но отдадено на неповторимото си преживяване и удоволствие. За да се слее в потока на многомилионния град , част от който бе и самото то.
