Архив за август, 2011

Разказ от конкурса: Когато реката на живота те повлече няма спасение

Когато реката на живота те повлече няма спасение Инженер Ганев беше глава на средностатистическо българско семейство от Силистра:две деца,48-квадратен апартамент,20-„Опел” и съпруга Камелия-негова студентска  и единствена любов.Работеше в научно-иследователски институт,където заплатите бяха скромни и се налагаше вечер да ремонтира битова електронна техника.държеше да осигури на любимите си хора един нормален живот.Но тази натовареност изцеждаше силите [...]

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: Реката на живота (Или животът на реката)

Реката на живота (Или животът на реката) Homo sapiens (разумен човек) са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Човек (Homo). Те са ходещи, изправени примати от семейство Човекоподобни (Hominidae). Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за абстрактно разсъждение, говор и самоанализ. Човек се отличава и с желанието си да разбира [...]

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: “Силата на една мечта”

Силата на една мечта Беше прохладна лятна нощ. Таня не можеше да заспи и реши да излезе навън. Живееше в малко спокойно градче и от малка обичаше да сяда вечер на верандата и да наблюдава звездите.Това някак я успокояваше. Но тази нощ беше различно. Колкото по – малко време оставаше, толкова по – нетърпелива и [...]

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: “Реката на живота”

Уважаеми читатели, поредният разказ от нашия конкурс, който ви предлагаме, е озаглавен по същия начин, както и разказа на един от другите участници, публикуван преди дни. Уточняваме, че това са двама различни автори, но запазваме заглавията на разказите, защото такива са писаните и неписаните правила. Приятно четене! ————————————— Реката на живота Кой може да каже [...]

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: “Тя”

Тя Беше капка. Само капка. От онези, които съществуваха без някой да подозира за съществуването им. Не помнеше раждането си. В прозрачната и същност паметта не беше силната и страна. Не твореше спомени. Нямаше път, но имаше посока, различна във всеки момент, без да я обърква. Напротив. Многопосочието и даваше пълна увереност, че стичането е [...]

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: “Последен пристан”

Последен пристан – Впечатляващо! – промърмори професорът на жена си, която вече заспиваше, свила глава в гънките на огромния фотьойл. Съвсем тихичко, като внимаваше да не я събуди, той се отправи към банята. Впечатлен от току що-гледания филм се унесе в размисли и дълго почиства устата си с четката за зъби. Въпреки черно-белите кадри въздействието [...]

Продължи да четеш »

Два разказа от конкурса с един автор

Уважаеми читатели, този участник в нашия конкурс е изпратил 2 разказа. Всички останали участват с по един разказ. Ние публикуваме и двата разказа – в знак на уважение към нашия читател, но в конкурса ще участва само единия от тях, който ще бъде определен от журито. Молбата на Паралел44 към следващите ни участници е да [...]

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: “В един малък град на края на голямата река”

В един  малък  град  на  края  на  голямата  река -Трябва  да  отида! – бе първото, което  си  помисли. Много  се  развълнува, когато  получи  писмото  за  служебната  среща. Важното  беше  мястото  на  конференцията- отличен  повод  да  се върне  съвсем  легално  в  града  на  своята   авантюра. Доклада и  презентацията   за  конферентната  среща  спретна  набързо, в това  имаше  [...]

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: “Необикновеното възкресение на Деса”

Необикновеното възкресение на Деса Напоследък на Деса всичко й беше станало безразлично. Копнееше за нещо ново, различно, ала идея си нямаше какво точно. Децата бяха поели по своя път и сега тя по цял ден лежеше на дивана пред телевизора. Щракаше каналите на дистанциононто от скука, ала нищо интересно. По-рано обичаше да гледа…

Продължи да четеш »

Разказ от конкурса: „Реката на живота”

Реката на живота Трябва да направя нещо. Трябва да сваля проклетото спокойствие от гърба си. В противен случай някой  би помислил, че съм луд. По свечеряване, докато птиците съчиняват своите епитафии в чест на отминалия ден, войниците ми се броят на пръстите на двете ми ръце, конете изнемогват, а увереността в римското величие тлее в [...]

Продължи да четеш »

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.